
През 1947 г руският учен Николай Лазарев за пръв път дефинира адаптогена като хранителна субстанция, която противодейства на вредни физически, химически и биологически източници на стрес като повишава резистентността и позволява на организма да се “адаптира” към стресови обстоятелства.
През 1968 г д-р Израил Брехман и И. В.Дардимов дефинират адаптогена, както следва:
- Всеки адаптоген е нетоксичен за реципиента.
- Адаптогенът изработва неспeцифичен отговор на организма – увеличаване на съпротивителнатата сила (резистентността) срещу множество стресори, включително физически, химически и биологични агенти.
- Адаптогенът има нормализиращо въздействие върху физиологията, независимо от посоката на промяна на физиологичните норми, предизвикани от стресора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар